Радев спря закона, който заплашва със затвор споделените пътувания
Президентът Румен Радев разсипа от рецензии признатите от депутатите законови промени, които плануват затвор за " нерегламентирано " возене на пасажери, и ги върна в Народното събрание за преосмисляне. Въпросните промени бяха " промушени " в Кодекса за комерсиалното мореплаване без публично разискване и са толкоз неприятно дефинирани, че могат да пратят зад решетките даже човек, който възнамерява пътешестване до морето и качва в колата си трима другари, с които споделя разноските за бензина (така наречените споделени пътувания). Проблемът е, че дефицинията за публичен транспорт на пасажери е доста обща и разрешава волни тълкувания. Освен това излиза, че т.нар. незаконен автопревоз на пътници ще се третира по едно и също време и като нарушаване по Закона за автомобилните транспорти, което се глоби с актове и санкции, и като престъпление, което се санкционира с до 5 години затвор (до 10 години при рецидив), с лишаване на МПС-то и даже с конфискация на имущество.
За всички тези недостатъци в законотворчеството на управляващите алармира преди дни Движението " Зелени ". Подобен законопроект, препращащ към Наказателния кодекс, бе стартиран от ГЕРБ и при започване на годината, но тогава вносителите се разколебаха, тъй като откъм правосъдната власт заваляха негативни мнения. Преди дни обаче болшинството поддържа противоречивите промени.
Ето че в този момент президентът се възползва от правото си да наложи несъгласие върху нескопосаните и даже вредни законови ремонти. Екипът на президента изцяло споделя всички направени дотук забележки, като в детайли ги доразвива в претекстовете за връщането на закона за ново разглеждане в Народното събрание.
Ето част от съображенията, с които президентът постанова ветото:
- Създаването на предвидимо и устойчиво законодателство, което урежда по обективен метод обществените връзки, е очакване на всички жители към нормотворческата активност. Освен прецизното наличие на признатите правила, от първостепенно значение е и спазването на открития в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, разискване и гласоподаване. Това в най-голяма степен важи за разпореждания, с които се афишират за закононарушение избрани действия и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на жителите. Не отхвърлям нуждата да се употребява наказателноправна отбрана против общественоопасни противоправни действия, само че това би трябвало да става обосновано, предвидимо и точно, като се съблюдават всички стандарти за отбрана на правата на индивида.
В Закон, насочен най-вече към сигурността на корабоплаването и надзора на пазара на морско съоръжение, са признати допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните транспорти. Създаден е член 234г от Наказателния кодекс, който афишира за закононарушение осъществяването на публичен транспорт на пасажери без позволение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказване отнемане от независимост от две до пет години, като моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е. По-тежко наказуемо е действието, осъществено от две или повече лица, сговорили се авансово за неговото реализиране, или посредством потреблението на неистинен или преправен документ, или на документ с погрешно наличие. В тези случаи наказването е отнемане от независимост от пет до 10 години и санкция от пет до петнадесет хиляди лв., като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на отговорния.
Не оборвам публичната заплаха от нерегламентирания транспорт на пасажери, неслучайно и до момента действието съставлява административно нарушаване по Закона за автомобилните транспорти. Но понастоящем основателно се слага въпросът по какъв начин ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс . Не са конкретизирани критериите, по които нерегламентираният публичен транспорт на пасажери ще се разграничава от така наречен споделено пътешестване.
Повод за тези въпроси стават необятните дефиниции на понятията „ публичен транспорт “ и „ транспорт на пасажери “ , съдържащи сев Допълнителните разпореждания на Закона за автомобилните транспорти. „ Обществен транспорт “ по смисъла на този закон е транспорт, осъществяван за непозната сметка или против възнаграждение или икономическа полза, който се прави с моторно транспортно средство. „ Превоз на пасажери “ е избран като „ активност на разположение, което прави услуги по осъществяване на транспорт на пасажери с моторно транспортно средство за непозната сметка или против възнаграждение, или икономическа полза “. Независимо от повторението в тази формулировка, стават ясни необятните й лимити. Те не слагат точна граница по кое време едно лице може да поделя разноските си за пътешестване до несъмнено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно транспортно средство, от случаите, когато действието съставлява административно нарушаване или закононарушение.
Ако едни и същи дейности могат да бъдат третирани като административно нарушаване и като закононарушение, се оставя прекомерно огромна независимост за преценка на правоприлагащите органи, а жителите нямат изясненост по отношение на квалификацията на осъщественото от тях действие. И двете последствия са несъвместими с условията на правовата страна.
- Предвиденото лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, без значение от собствеността върху него, може да съставлява голословно нарушаване на правото на благосъстоятелност. Когато собствеността върху моторното транспортно средство принадлежи на трето лице, би трябвало да има „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на притежателя, който няма нищо общо с закононарушението
- В Народното събрание на 6 февруари 2020 година е импортиран план на Закон за допълнение на Наказателния кодекс , с който е препоръчано инкриминиране на нерегламентирания транспорт на пасажери. В претекстовете на законопроекта е посочено, че „ само посредством методите на наказателното право може да бъде открит главният издирван резултат, а точно бързо, трайно и несъмнено прекратяване на нерегламентирания транспорт на пасажери, който се прави във щета и на самата страна, а в не по-малка степен и на обществото. “.
По законопроекта са постъпили мнения от Министерството на правораздаването, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България. В мнението на Прокуратурата е установено, че „ не се преценява кардиналното състояние да се планува наказателноправна отбрана като последна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни действия, а разширението на обсега й да става обосновано, когато другите типове отговорност обективно не биха могли да подсигуряват съответния публичен и персонален интерес.
- По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с изключение на получените мнения, не е регистрирано друго придвижване. Н яма отчет нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по превоз, осведомителни технологии и известия. След месеци на безучастие измененията в Наказателния кодекс се одобряват с различен закон, който не е обвързван по никакъв метод с техния предмет. Да се компенсира това безучастие, като се одобряват разпореждания, които оставят подозрение в тяхната точност, само че вкарват наказателна отговорност, е неприемливо. Преследването на „ сивата стопанска система “, за което неведнъж съм изразявал поддръжка, следва да става с механизмите на правовата страна, при ценене на правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, пропорция и непоклатимост.
За всички тези недостатъци в законотворчеството на управляващите алармира преди дни Движението " Зелени ". Подобен законопроект, препращащ към Наказателния кодекс, бе стартиран от ГЕРБ и при започване на годината, но тогава вносителите се разколебаха, тъй като откъм правосъдната власт заваляха негативни мнения. Преди дни обаче болшинството поддържа противоречивите промени.
Ето че в този момент президентът се възползва от правото си да наложи несъгласие върху нескопосаните и даже вредни законови ремонти. Екипът на президента изцяло споделя всички направени дотук забележки, като в детайли ги доразвива в претекстовете за връщането на закона за ново разглеждане в Народното събрание.
Ето част от съображенията, с които президентът постанова ветото: - Създаването на предвидимо и устойчиво законодателство, което урежда по обективен метод обществените връзки, е очакване на всички жители към нормотворческата активност. Освен прецизното наличие на признатите правила, от първостепенно значение е и спазването на открития в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, разискване и гласоподаване. Това в най-голяма степен важи за разпореждания, с които се афишират за закононарушение избрани действия и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на жителите. Не отхвърлям нуждата да се употребява наказателноправна отбрана против общественоопасни противоправни действия, само че това би трябвало да става обосновано, предвидимо и точно, като се съблюдават всички стандарти за отбрана на правата на индивида.
В Закон, насочен най-вече към сигурността на корабоплаването и надзора на пазара на морско съоръжение, са признати допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните транспорти. Създаден е член 234г от Наказателния кодекс, който афишира за закононарушение осъществяването на публичен транспорт на пасажери без позволение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказване отнемане от независимост от две до пет години, като моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, се лишава в интерес на страната, без значение чия благосъстоятелност е. По-тежко наказуемо е действието, осъществено от две или повече лица, сговорили се авансово за неговото реализиране, или посредством потреблението на неистинен или преправен документ, или на документ с погрешно наличие. В тези случаи наказването е отнемане от независимост от пет до 10 години и санкция от пет до петнадесет хиляди лв., като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на отговорния.
Не оборвам публичната заплаха от нерегламентирания транспорт на пасажери, неслучайно и до момента действието съставлява административно нарушаване по Закона за автомобилните транспорти. Но понастоящем основателно се слага въпросът по какъв начин ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс . Не са конкретизирани критериите, по които нерегламентираният публичен транспорт на пасажери ще се разграничава от така наречен споделено пътешестване.
Повод за тези въпроси стават необятните дефиниции на понятията „ публичен транспорт “ и „ транспорт на пасажери “ , съдържащи сев Допълнителните разпореждания на Закона за автомобилните транспорти. „ Обществен транспорт “ по смисъла на този закон е транспорт, осъществяван за непозната сметка или против възнаграждение или икономическа полза, който се прави с моторно транспортно средство. „ Превоз на пасажери “ е избран като „ активност на разположение, което прави услуги по осъществяване на транспорт на пасажери с моторно транспортно средство за непозната сметка или против възнаграждение, или икономическа полза “. Независимо от повторението в тази формулировка, стават ясни необятните й лимити. Те не слагат точна граница по кое време едно лице може да поделя разноските си за пътешестване до несъмнено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно транспортно средство, от случаите, когато действието съставлява административно нарушаване или закононарушение.
Ако едни и същи дейности могат да бъдат третирани като административно нарушаване и като закононарушение, се оставя прекомерно огромна независимост за преценка на правоприлагащите органи, а жителите нямат изясненост по отношение на квалификацията на осъщественото от тях действие. И двете последствия са несъвместими с условията на правовата страна.
- Предвиденото лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на действието, без значение от собствеността върху него, може да съставлява голословно нарушаване на правото на благосъстоятелност. Когато собствеността върху моторното транспортно средство принадлежи на трето лице, би трябвало да има „ обективен баланс “ сред публичния интерес и отбраната на правата на притежателя, който няма нищо общо с закононарушението
- В Народното събрание на 6 февруари 2020 година е импортиран план на Закон за допълнение на Наказателния кодекс , с който е препоръчано инкриминиране на нерегламентирания транспорт на пасажери. В претекстовете на законопроекта е посочено, че „ само посредством методите на наказателното право може да бъде открит главният издирван резултат, а точно бързо, трайно и несъмнено прекратяване на нерегламентирания транспорт на пасажери, който се прави във щета и на самата страна, а в не по-малка степен и на обществото. “.
По законопроекта са постъпили мнения от Министерството на правораздаването, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България. В мнението на Прокуратурата е установено, че „ не се преценява кардиналното състояние да се планува наказателноправна отбрана като последна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни действия, а разширението на обсега й да става обосновано, когато другите типове отговорност обективно не биха могли да подсигуряват съответния публичен и персонален интерес.
- По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, с изключение на получените мнения, не е регистрирано друго придвижване. Н яма отчет нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по превоз, осведомителни технологии и известия. След месеци на безучастие измененията в Наказателния кодекс се одобряват с различен закон, който не е обвързван по никакъв метод с техния предмет. Да се компенсира това безучастие, като се одобряват разпореждания, които оставят подозрение в тяхната точност, само че вкарват наказателна отговорност, е неприемливо. Преследването на „ сивата стопанска система “, за което неведнъж съм изразявал поддръжка, следва да става с механизмите на правовата страна, при ценене на правилата на нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация, пропорция и непоклатимост.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ